За правото на нацията

Любомир Владикин е конституционалист, талантлив писател и забележителен политически мислител, който оставя трайна следа в българската културна история през междувоенния период. Приносът му както за правната наука, така и за българската литература, е голям, но в днешно време непризнат. Вината за това е на комунистическата власт, която, както на много други, му лепва клеймото „фашист“ и „великобългарски шовинист“. Осъден е на смърт от „Народния съд“, макар само задочно, защото успява да се измъкне от ръцете на червените сатрапи и напуска България преди преврата на 9 септември 1944 г.

Книгата „За правото на нацията“ представлява сборник от статии на Владикин от 30-те и 40-те години на 20 в., публикувани в едни от най-големите български вестници за времето си. В тези статии авторът ни демонстрира още един свой талант – на майстор на публицистичния жанр. Широкият набор от теми както от национално, така и от международно естество, ни показва, че той е бил великолепен познавач на политическите, стопански и социални процеси и събития в България и Европа. Личат и богатите му познания за културата на редица европейски народи, за което несъмнено спомагат честите му пътувания до различни държави на Стария континент.

Безспорно Любомир Владикин е ревностен български националист и коментира актуалните събития на своето време от призмата на политическите си убеждения. Най-добрият пример за това е статията, която пише след убийството на ген. Христо Луков, озаглавена „Кумирът на националистична България“.