Васил Златаров - пътят на един легионер

„Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение.“
Димитър Гичев пред комунистическия съд след произнасяне на доживотната му присъда

Васил Иванов Златаров (1921 – 1997) е един от лидерите на Съюза на българските национални легиони – най-масовата младежка организация, възникнала у нас в междувоенния период. Легионерският идеал за единна и социално справедлива България изгражда моралните устои у младия Златаров, които му позволяват да запази, както сам казва, „политическата си чест“ в условията на турболентни за страната ни събития: 9 септември 1944 г., както и последвалия след 10 ноември 1989 г. преход. Широката обща култура и богатият му политически опит, натрупан през 19-те години, прекарани в лагерите и затворите на социалистическа България, го налагат като естествен, неформален лидер на запазилата се легионерска общност, която продължава да съществува въпреки жестоките репресии и въпреки факта, че е лишена от организационни структури. Ето защо биографията му, която преминава през три епохи и се припокрива до голяма степен с пътя на българското легионерство, е ценен източник за историята на дисидентство у нас и категорично опровергава широко разпространеното мнение, че такова в годините на социализма не съществува или има много слаби проявления. Общественото мнение беше успешно манипулирано в тази посока, за да се отнеме думата на все още живите към 1989 г. автентични дисиденти, и за да може преходът да протече по правилата на новите „демократи“.

Наш дълг е да дадем отново думата на личности, заложили живота си за България, защото приложението на много от идеите им днес би ограничило безконтролната употреба на власт и би начертало параметрите на една общонационална доктрина.